А как те аз обичах...
За мен ти беше слънце,
звезда прекрасна и любима,
обичах те, та чак те обожавах,
потъпка ме, уби ме и подмина.
Крадецо долен, дай си ми сърцето!
Махни оковите от моята душа!
Намразих те, а как те любих нявга,
това, за жалост, не разбра.
Не си неповторим,
Не си велик!
Красив си, вярно... но бездушен.
Понякога си мисля, че не дишаш,
Понякога аз чувствам, че си мъртъв.
Къде изчезна нежната усмивка
и блясъкът в очите ти,
тъй огнен по-преди?...
Погуби себе си, погуби всички:
Ти вече не живееш,
а само дишаш...
и си бездушен.
Жалко!!! А как те аз обичах!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Стефанова Все права защищены
Страхотен стих миличка! Поздравления от мен!
