3 abr 2007, 12:10

А как те аз обичах...

  Poesía
857 0 2

За мен ти беше слънце,

звезда прекрасна и любима,

обичах те, та чак те обожавах,

потъпка ме, уби ме и подмина.

Крадецо долен, дай си ми сърцето!

Махни оковите от моята душа!

Намразих те, а как те любих нявга,

това, за жалост, не разбра.

Не си неповторим,

Не си велик!

Красив си, вярно... но бездушен.

Понякога си мисля, че не дишаш,

Понякога аз чувствам, че си мъртъв.

Къде изчезна нежната усмивка

и блясъкът в очите ти,

тъй огнен по-преди?...

Погуби себе си, погуби всички:

Ти вече не живееш,

а само дишаш...

и си бездушен.

 

Жалко!!! А как те аз обичах!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не си неповторим,
    Не си велик!
    Красив си, вярно... но бездушен."

    Колко познато Страхотен стих миличка! Поздравления от мен!

  • Искренна си и ранима!
    Като всяка нежна душа!
    Харесвам стиховете ти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...