swasi (Петя Стефанова)
16

Apr 3, 2007, 12:10 PM

А как те аз обичах...

Poetry

849 0 2

За мен ти беше слънце,

звезда прекрасна и любима,

обичах те, та чак те обожавах,

потъпка ме, уби ме и подмина.

Крадецо долен, дай си ми сърцето!

Махни оковите от моята душа!

Намразих те, а как те любих нявга,

това, за жалост, не разбра.

Не си неповторим,

Не си велик!

Красив си, вярно... но бездушен.

Понякога си мисля, че не дишаш,

Понякога аз чувствам, че си мъртъв.

Къде изчезна нежната усмивка

и блясъкът в очите ти,

тъй огнен по-преди?...

Погуби себе си, погуби всички:

Ти вече не живееш,

а само дишаш...

и си бездушен.

Жалко!!! А как те аз обичах!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Morgana (Ди)

"Не си неповторим,
Не си велик!
Красив си, вярно... но бездушен."

Колко познато Страхотен стих миличка! Поздравления от мен!

2007-04-03T12:20:10+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Искренна си и ранима!
Като всяка нежна душа!
Харесвам стиховете ти!

2007-04-03T12:16:23+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0