3.04.2007 г., 12:10

А как те аз обичах...

850 0 2

За мен ти беше слънце,

звезда прекрасна и любима,

обичах те, та чак те обожавах,

потъпка ме, уби ме и подмина.

Крадецо долен, дай си ми сърцето!

Махни оковите от моята душа!

Намразих те, а как те любих нявга,

това, за жалост, не разбра.

Не си неповторим,

Не си велик!

Красив си, вярно... но бездушен.

Понякога си мисля, че не дишаш,

Понякога аз чувствам, че си мъртъв.

Къде изчезна нежната усмивка

и блясъкът в очите ти,

тъй огнен по-преди?...

Погуби себе си, погуби всички:

Ти вече не живееш,

а само дишаш...

и си бездушен.

 

Жалко!!! А как те аз обичах!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не си неповторим,
    Не си велик!
    Красив си, вярно... но бездушен."

    Колко познато Страхотен стих миличка! Поздравления от мен!

  • Искренна си и ранима!
    Като всяка нежна душа!
    Харесвам стиховете ти!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...