longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
20 июл. 2010 г., 23:52

А колко ми е само жадно

930 0 16

Омръзна ми от грим и маски

От фалш и от лъжливи ласки

Сякаш вятърът ги носи

Всеки милостиня проси

Залепват като прах по кожа

А после ти забиват ножа

Омръзна ми...

От пошлост заграден

Да ме убиват всеки ден

Усмивки празни...

Погледи фалшиви

Мъртъвци...

А мислят че са живи

След болката остава празно

Опасно е и пусто и заразно...

От празно в пусто...

И от пусто в празно...

А колко ми е само жадно...

          \

          ***

 

Птиците сами умират

Потънали в тишина

Главите под крилото свират

Остават купчина пера

Сълзите от очи извират

Парят без следа...

Душите пътя си намират

Потъвайки в светлина

Светлината мрак пробива

И дарява свобода...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0