20 июл. 2010 г., 23:52

А колко ми е само жадно

934 0 16

Омръзна ми от грим и маски

От фалш и от лъжливи ласки

Сякаш вятърът ги носи

Всеки милостиня проси

Залепват като прах по кожа

А после ти забиват ножа

Омръзна ми...

От пошлост заграден

Да ме убиват всеки ден

Усмивки празни...

Погледи фалшиви

Мъртъвци...

А мислят че са живи

След болката остава празно

Опасно е и пусто и заразно...

От празно в пусто...

И от пусто в празно...

А колко ми е само жадно...

          \

          ***

 

Птиците сами умират

Потънали в тишина

Главите под крилото свират

Остават купчина пера

Сълзите от очи извират

Парят без следа...

Душите пътя си намират

Потъвайки в светлина

Светлината мрак пробива

И дарява свобода...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...