А колко ми е само жадно
Омръзна ми от грим и маски
От фалш и от лъжливи ласки
Сякаш вятърът ги носи
Всеки милостиня проси
Залепват като прах по кожа
А после ти забиват ножа
Омръзна ми...
От пошлост заграден
Да ме убиват всеки ден
Усмивки празни...
Погледи фалшиви
Мъртъвци...
А мислят че са живи
След болката остава празно
Опасно е и пусто и заразно...
От празно в пусто...
И от пусто в празно...
А колко ми е само жадно...
\
***
Птиците сами умират
Потънали в тишина
Главите под крилото свират
Остават купчина пера
Сълзите от очи извират
Парят без следа...
Душите пътя си намират
Потъвайки в светлина
Светлината мрак пробива
И дарява свобода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
