longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Jul 20, 2010, 11:52 PM

А колко ми е само жадно

  Poetry
927 0 16

Омръзна ми от грим и маски

От фалш и от лъжливи ласки

Сякаш вятърът ги носи

Всеки милостиня проси

Залепват като прах по кожа

А после ти забиват ножа

Омръзна ми...

От пошлост заграден

Да ме убиват всеки ден

Усмивки празни...

Погледи фалшиви

Мъртъвци...

А мислят че са живи

След болката остава празно

Опасно е и пусто и заразно...

От празно в пусто...

И от пусто в празно...

А колко ми е само жадно...

          \

          ***

 

Птиците сами умират

Потънали в тишина

Главите под крилото свират

Остават купчина пера

Сълзите от очи извират

Парят без следа...

Душите пътя си намират

Потъвайки в светлина

Светлината мрак пробива

И дарява свобода...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0