20 jul 2010, 23:52

А колко ми е само жадно

  Poesía
933 0 16

Омръзна ми от грим и маски

От фалш и от лъжливи ласки

Сякаш вятърът ги носи

Всеки милостиня проси

Залепват като прах по кожа

А после ти забиват ножа

Омръзна ми...

От пошлост заграден

Да ме убиват всеки ден

Усмивки празни...

Погледи фалшиви

Мъртъвци...

А мислят че са живи

След болката остава празно

Опасно е и пусто и заразно...

От празно в пусто...

И от пусто в празно...

А колко ми е само жадно...

          \

          ***

 

Птиците сами умират

Потънали в тишина

Главите под крилото свират

Остават купчина пера

Сълзите от очи извират

Парят без следа...

Душите пътя си намират

Потъвайки в светлина

Светлината мрак пробива

И дарява свобода...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...