dolly (Доли)
583 5254
30 мая 2007 г., 20:44

А ла тост... 

  Поэзия
586 0 15

А ла тост...

 

Перлени нокти,

блестяща огърлица,

толкова много грим,

че поглъща те –

и всичко е

за да блести

опаковката,

за да привлича

очите на хората...

А кой го е грижа

за твоите утрини,

когато косите

подхващаш,

разхвърляни,

когато очите

отлепваш –

посърнали

и ровиш в душата

за котви потънали.

Лустро отвън

и разруха отвътре...

 

Или може би

тръгваш обратно –

до блясък

лъскаш етажите

на самотата,

подреждаш спомени,

засищаш душата,

така изгладняла

за всичко – оттатък

дневните дажби

и дивите вечери,

прибрала криле,

отмаляла от тежести.

Спомняш си

колко са светли

стремежите

и бавно зачеркваш

одеждите тленни.

Но си тъжна,

до болка

повтаряш

рефрени...

 

Нека звънне

кристалът на чашите

и отпием по глътка

за спящите

в тъмния ъгъл

малък компас и

точни везни

за нашето „аз”...

© Доли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??