А ла тост...
А ла тост...
Перлени нокти,
блестяща огърлица,
толкова много грим,
че поглъща те –
и всичко е
за да блести
опаковката,
за да привлича
очите на хората...
А кой го е грижа
за твоите утрини,
когато косите
подхващаш,
разхвърляни,
когато очите
отлепваш –
посърнали
и ровиш в душата
за котви потънали.
Лустро отвън
и разруха отвътре...
Или може би
тръгваш обратно –
до блясък
лъскаш етажите
на самотата,
подреждаш спомени,
засищаш душата,
така изгладняла
за всичко – оттатък
дневните дажби
и дивите вечери,
прибрала криле,
отмаляла от тежести.
Спомняш си
колко са светли
стремежите
и бавно зачеркваш
одеждите тленни.
Но си тъжна,
до болка
повтаряш
рефрени...
Нека звънне
кристалът на чашите
и отпием по глътка
за спящите
в тъмния ъгъл
малък компас и
точни везни
за нашето „аз”...
© Доли All rights reserved.
