10 дек. 2007 г., 10:18

А луната ли? 

  Поэзия
678 0 19

Вечерта отново мята своя плащ.

Безброй звезди посипаха  небето.

А луната ли? Като някаква скитница -

тръгнала в мрака, но… без страх -

жена, избягала от къщната тегоба.

(Макар в очите й чете се някаква тъга.)

Единствен спътник са й ветровете.

И в сенките на хиляди звезди,

тя тръгнала да търси своя…

Сама във мрака, тъй сега,

за сетна вечер търсела пътека,

която води до мечтаната врата…

Дали ще я посрещне нейният любим на прага?

Дали сега със трепет я очаква,

или вратата здраво е залостил?

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??