А луната ли?
Вечерта отново мята своя плащ.
Безброй звезди посипаха небето.
А луната ли? Като някаква скитница -
тръгнала в мрака, но… без страх -
жена, избягала от къщната тегоба.
(Макар в очите й чете се някаква тъга.)
Единствен спътник са й ветровете.
И в сенките на хиляди звезди,
тя тръгнала да търси своя…
Сама във мрака, тъй сега,
за сетна вечер търсела пътека,
която води до мечтаната врата…
Дали ще я посрещне нейният любим на прага?
Дали сега със трепет я очаква,
или вратата здраво е залостил?
© Нели All rights reserved.
