stoyna (Стойна Димова)
304 3449
29 янв. 2015 г., 17:29

А може би 

  Поэзия » Гражданская
365 0 5

                                                           А   М О Ж Е   Б И

 

 

                                                       

                                                         Осиротя душата ми.

                                                         Очите ми пресъхнаха

                                                         и лист след лист – мечтите ми

                                                         ранени се разпръснаха.

                                                         Напуснаха редиците

                                                         най-близките, най милите.

                                                         Останахме ограбени –

                                                         безмилостно обрулени.

                                                         Осъдени да търсиме

                                                         и все да не намираме

                                                         онази чиста истина,

                                                         която окрилява ни

                                                         и загасява въглени

                                                         дълбоко в нас оставени.

                                                         Вървете щом сте тръгнали,

                                                         но пътища проправяйте

                                                         към светове  невиждани,

                                                         към царство несънувано!

                                                         След вас вървим с надеждата

                                                         да влезнем в непознатото,

                                                         да литнем като гълъби,

                                                         да пеем като ангели

                                                         с душите си пречистени

                                                         и съвести изкъпани...

                                                         Възкликна в мен душата ми,

                                                         запари във очите ми

                                                         и топъл дъжд от минало

                                                         потече по лицето ми.

 

                                                        А може би голямото,

                                                        в живота  неживяното,

                                                        очаква ни разтворило

                                                        обятия към вечното

                                                        с любов да ни спаси?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Стойна Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно стихотворение, Стойна! Поздравления! Харесват ми както идеите ти така и начина, по който си ги предала. "и топъл дъжд от минало потече по лицето ми." - силно и красиво. Дано доживеем една различна България! И определено съм на едно мнение с Мисана! Нужна ни е вяра и християнско отношение към хората около нас.. всеки ден ... и в най-малките неща ако искаме наистина това да се случи. Бъди здрава и вдъхновена!
  • Благодаря ви, приятели, за вниманието:
    Мисана - действително се нуждаем най-вече от Божията любов!
    Латинка - така добре си влезла в посланието!
    Георги - аз вярвам, че ще настъпи времето на осъзнаването за
    спасение на отечеството ни!
    Василка - Да, длъжни сме да прекроим съдбата си!
    Бог да благослови България!
  • " Осъдени да търсиме и все да не намираме онази чиста истина" Боли реалността, неправдата ограбва ни душите, но трябва да продължим!
    Да прекроим отново съдбата си! Поздрав!
  • "Останахме ограбени –
    безмилостно обрулени."

    Поздрави за гражданската ти позиция, Стойна!
  • С това произведение ми доказваш, Стойна една от аксиомите на вярата. А тя е, че се нуждаем само от божията любов и милосърдие, за да бъдем щастливи. Няма друго спасение в този свят. Рано или късно ще бъдем предадени или изоставени и от считаните за най-ближни. Както Иисус биде предаден /в смисъл на отрекъл се от него/ освен от Юда и от основателя на собствената му църква - апостол Петър.

    Поздравление за това хубаво и пламенно стихотворение!
Предложения
: ??:??