А може би
А М О Ж Е Б И
Осиротя душата ми.
Очите ми пресъхнаха
и лист след лист – мечтите ми
ранени се разпръснаха.
Напуснаха редиците
най-близките, най милите.
Останахме ограбени –
безмилостно обрулени.
Осъдени да търсиме
и все да не намираме
онази чиста истина,
която окрилява ни
и загасява въглени
дълбоко в нас оставени.
Вървете щом сте тръгнали,
но пътища проправяйте
към светове невиждани,
към царство несънувано!
След вас вървим с надеждата
да влезнем в непознатото,
да литнем като гълъби,
да пеем като ангели
с душите си пречистени
и съвести изкъпани...
Възкликна в мен душата ми,
запари във очите ми
и топъл дъжд от минало
потече по лицето ми.
А може би голямото,
в живота неживяното,
очаква ни разтворило
обятия към вечното
с любов да ни спаси?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
