Прекалено дълго те чаках,
прекалено много от себе си ти дадох.
Сега идва ред с теб да се сбогувам
и на прага на моето сбогуване една изповед от устните ще изрека...
Остани с мен за час - два, остани и няма да съжаляваш след това.
Остани с мен, заради мен - остани и не ме пускай.
Аз без теб съм нищо, ала с теб съм всичко.
Опитвам се да бъда силна, ден след ден.
Твоето докосване ме възпламеняваше,
твоето докосване неподозирани врати отваряше.
Нуждая се от теб - повярвай, не мога без теб.
Провървях хиляди мили, за да те намеря.
Не искай просто ей така да си отида.
Ще съм с теб винаги до край, въпреки теб и заради теб.
Само остани и вратата след себе си не заключвай....
... Но ти си тръгна и моята душа на кръст разпъна.
Кървя по теб, ден след ден,
не мога, не искам да те забравя,
затова се налага със спомена за нас да си остана.
А като се обърнеш ще е вече късно!
А можеше да останеш...
(на единствения, който ме промени)
© Валиша Все права защищены