Прекалено дълго те чаках,

прекалено много от себе си ти дадох.

Сега идва ред с теб да се сбогувам

и на прага на моето сбогуване една изповед от устните ще изрека...

  Остани с мен за час - два, остани и няма да съжаляваш след това.

Остани с мен, заради мен - остани и не ме пускай.

Аз без теб съм нищо, ала с теб съм всичко.

Опитвам се да бъда силна, ден след ден.

Твоето докосване ме възпламеняваше,

твоето докосване неподозирани врати отваряше.

Нуждая се от теб - повярвай, не мога без теб.

Провървях хиляди мили, за да те намеря.

Не искай просто ей така да си отида.

Ще съм с теб винаги до край, въпреки теб и заради теб.

Само остани и вратата след себе си не заключвай....

... Но ти си тръгна и моята душа на кръст разпъна.

Кървя по теб, ден след ден,

не мога, не искам да те забравя,

затова се налага със спомена за нас да си остана.

А като се обърнеш ще е вече късно!

А можеше да останеш...

(на единствения, който ме промени)