22 сент. 2010 г., 19:49

А на мен ми е вече през х.я...

838 0 5

(по Юличь)

Ако портата, този път, не отвориш
и по двора стъпки не чуя,
може някой друг да разстроиш,
а на мен ми е вече през х.я...

Със съседа, Тъгата, на стълбите
ще изкара на Душата хастара... 
а в дома ти със Мрак е изпълнено...
Тази приказка... Толко' е стара...

Ще ми звъннеш, след месец и нещо...
Кадифен е гласецът ти... Свят е...
Ще ми стане в Душата горещо,
а е, всъщност, снегопад посред лято...

От цветя някой лев ще изкарат...
Аз напипвам тютюна във джоба...
Тя, цигарата, е любовница стара...
Димът пише, че над мен е прокоба...

Ще звъня в своето глупаво минало...
Ще преглеждам на Самотата витрината...
Пак ще плащам за нещо Изстинало...
Пак ще мамят очите ти, сините...

Ако портата този път не отвориш
и по двора стъпки не чуя...
Може някой друг да разстроиш,
а на мен ми е вече през х.я...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...