Sep 22, 2010, 7:49 PM

А на мен ми е вече през х.я...

  Poetry » Other
825 0 5

(по Юличь)

Ако портата, този път, не отвориш
и по двора стъпки не чуя,
може някой друг да разстроиш,
а на мен ми е вече през х.я...

Със съседа, Тъгата, на стълбите
ще изкара на Душата хастара... 
а в дома ти със Мрак е изпълнено...
Тази приказка... Толко' е стара...

Ще ми звъннеш, след месец и нещо...
Кадифен е гласецът ти... Свят е...
Ще ми стане в Душата горещо,
а е, всъщност, снегопад посред лято...

От цветя някой лев ще изкарат...
Аз напипвам тютюна във джоба...
Тя, цигарата, е любовница стара...
Димът пише, че над мен е прокоба...

Ще звъня в своето глупаво минало...
Ще преглеждам на Самотата витрината...
Пак ще плащам за нещо Изстинало...
Пак ще мамят очите ти, сините...

Ако портата този път не отвориш
и по двора стъпки не чуя...
Може някой друг да разстроиш,
а на мен ми е вече през х.я...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...