Sep 22, 2010, 7:49 PM

А на мен ми е вече през х.я...

  Poetry » Other
826 0 5

(по Юличь)

Ако портата, този път, не отвориш
и по двора стъпки не чуя,
може някой друг да разстроиш,
а на мен ми е вече през х.я...

Със съседа, Тъгата, на стълбите
ще изкара на Душата хастара... 
а в дома ти със Мрак е изпълнено...
Тази приказка... Толко' е стара...

Ще ми звъннеш, след месец и нещо...
Кадифен е гласецът ти... Свят е...
Ще ми стане в Душата горещо,
а е, всъщност, снегопад посред лято...

От цветя някой лев ще изкарат...
Аз напипвам тютюна във джоба...
Тя, цигарата, е любовница стара...
Димът пише, че над мен е прокоба...

Ще звъня в своето глупаво минало...
Ще преглеждам на Самотата витрината...
Пак ще плащам за нещо Изстинало...
Пак ще мамят очите ти, сините...

Ако портата този път не отвориш
и по двора стъпки не чуя...
Може някой друг да разстроиш,
а на мен ми е вече през х.я...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...