8 авг. 2008 г., 07:07

А нощите наричаме ги бели 

  Поэзия » Философская
5.0 / 15
814 0 15
Сиянията северни са странни,
а нощите наричахме ги бели,
насред пустинята в оазиси уханни,
навярно бяхме оцелели,
куцукайки, се учиме да ходим,
очакваха ни пътищата прашни,
не се отказахме да бродим
из светове и лабиринти страшни,
намерихме на вятъра полетата,
където скриваше гнева си,
смирено набелязвахме морето,
а то смиряваше рева си, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Все права защищены

Предложения
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »