perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
Aug 8, 2008, 7:07 AM

А нощите наричаме ги бели 

  Poetry » Phylosophy
726 0 15

Сиянията северни са странни,

а нощите наричахме ги бели,

насред пустинята в оазиси уханни,

навярно бяхме оцелели,

куцукайки, се учиме да ходим,

очакваха ни пътищата прашни,

не се отказахме да бродим

из светове и лабиринти страшни,

намерихме на вятъра полетата,

където скриваше гнева си,

смирено набелязвахме морето,

а то смиряваше рева си,

отворихме портали звездни,

очакваме неземен разум,

пропадахме в космични бездни,

решаваме нелеки казуси,

кога ли щяхме да сме посветени

в примамливи неземни тайни,

не бяха пътищата осветени,

играехме с похвати крайни,

годините изпълвахме с неверие,

запазихме си марката на скепсис,

Вселената ни моделираше премерено,

а ние даже и не трепваме...

Сиянията северни са странни,

а нощите наричаме ги бели,

родили сме се много рано,

но в бъдещето бяхме се прицелили.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??