sladurana (Мария)
6 11
30 июн. 2006 г., 08:45

А някога наричах те любов! 

  Поэзия
981 0 3
Отиде си, потъна в тъмнината
и виждах само силуета ти в нощта,
това бе силуета на човека,
когото мислех че за мен е любовта!
Но как си ме обичал, аз не зная,
щом толкоз лесно ти пое по пътя
и този път към други ще те отведе,
дори не ще си спомняш моето лице!
А аз ще си спомням очите ти още,
теб ще чакам да дойдеш в самотните нощи,
теб ще искам да срещна на старото място,
където щастливи преди сме били!
Там, където те срещнах за първи път,
там изживяхме красиви моменти,
там за раздяла удари часът,
там може пак да се срещнем след време!
В живота често се случва така,
разделят се някои, а други - събират,
но аз не искам да се примиря с това,
че вече никога не ще те имам!
Да, времето наистина лекува,
но може ли да заличи това,
което аз към теб изпитвах,
което някога наричах любовта!

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??