25 апр. 2012 г., 12:22

А нямаше да ме караш да плача 

  Поэзия
526 0 0

Не, не, не, не, не.

Не съм плакала за момчета.

Не съм плакала за тъй наречена любов.

Те си идват и си отиват.

Има време за такива неща.

Даже става ми смешно, когато

в междучасията хора се кълнат един в друг.

 

Не, не, не, не.

Рядко съм плакала за раздели

и то все бързо ми е минавало.

Всяко чудо за три дни, нали така?

Пък и винаги бяхте до мене.

Какво толкова да ме тормози,

като не съм била самичка?

 

Не, не, не.

Почти не плача за глупости.

Водя се силно момиче.

Само спиралата ми се размазва,

а нямам огледалце в чантата.

(Лесно ги чупя, така да знаеш,

а не ща седем години нещастие.)

 

Не, не.

За приятели мога да плача - 

те значат толкова повече.

Оставят толкова повече празно,

когато вече ги няма.

За тях си позволявам сълзи,

но точно ти нямаше да ме караш да плача.

 

Не.

Не си същият.

Не мога да си тръгна,

без да се сбогувам,

но нямам сили да набера номера ти,

а и няма да вдигнеш,

а и сигурно няма да кажа нищо значимо.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??