А преди това...
Как в живота ми влезе… не зная…
неусетно… и някак различно…
не изгарящо, бурно… в омая,
а спокойно... не съвсем романтично.
Без да сваляш звезди от небето...
без да чувам възторжени думи -
как пътека откри към сърцето,
как и твоето спря помежду ни...
Как без повод ми носеше цвете
и стоеше до мен в нощи тъмни,
как невидима нишка изплете…
с обичта си как дните изпълни.
Как на пътя ми спря се… не зная…
как в очите ми пламък запали,
как научи ме в стих да мечтая…
А преди това… нима сме живяли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андреана андреева Все права защищены
