15.03.2015 г., 17:31

А преди това...

634 0 2

Как в живота ми влезе… не зная…

неусетно… и някак различно…

не изгарящо, бурно… в омая,

а спокойно... не съвсем романтично.

 

Без да сваляш звезди от небето...

без да чувам възторжени думи -

как пътека откри към сърцето,

как и твоето спря помежду ни...

 

Как без повод ми носеше цвете

и стоеше до мен в нощи тъмни,

как невидима нишка изплете…

с обичта си как дните изпълни.

 

Как на пътя ми спря се… не зная…

как в очите ми пламък запали,

как научи ме в стих да мечтая…

А преди това… нима сме живяли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андреана андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...