Mar 15, 2015, 5:31 PM

А преди това...

  Poetry
635 0 2

Как в живота ми влезе… не зная…

неусетно… и някак различно…

не изгарящо, бурно… в омая,

а спокойно... не съвсем романтично.

 

Без да сваляш звезди от небето...

без да чувам възторжени думи -

как пътека откри към сърцето,

как и твоето спря помежду ни...

 

Как без повод ми носеше цвете

и стоеше до мен в нощи тъмни,

как невидима нишка изплете…

с обичта си как дните изпълни.

 

Как на пътя ми спря се… не зная…

как в очите ми пламък запали,

как научи ме в стих да мечтая…

А преди това… нима сме живяли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреана андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...