8 окт. 2013 г., 23:24  

А птиците остават, за да пеят 2011

1.6K 1 4

Отивам си. Пред залеза немея.

И няма утре мене да ме има.

А птиците остават - за да пеят.

И пак ще дойде лято, а и зима.

 

Отивам си. Остават моите песни.

И стиховете - мислите ми мои.

Да, тръгвам си. Ала не ми е лесно.

Но ето че поглъща ме пороят.

 

Отивам си. Смрачава се небето.

Но ето ги и розите цъфтящи -

които са изпълнили полето....

Целувам ви. Не ща да ме изпращат.

 

Отивам си. Воювал съм докрая.

Но вече се отказах от войните.

И вече съм се слял аз със безкрая.

И моят дом сега е сред звездите.

 

Прегръщам ви. И пак ще ви прегърна.

И ще забравите за вашите проблеми.

Отивам си. Но знайте - ще се върна -

когато вие се сетите за мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!
  • Човек остава винаги жив, докато има кой да си спомня за него!!!
    Много добре казано!!!
    Поздрави!!!
  • "И стиховете - мислите ми мои." Поздрави!
  • Много, много хубав стих!
    ( старото куче ме ухили до ушите )

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...