8.10.2013 г., 23:24  

А птиците остават, за да пеят 2011

1.6K 1 4

Отивам си. Пред залеза немея.

И няма утре мене да ме има.

А птиците остават - за да пеят.

И пак ще дойде лято, а и зима.

 

Отивам си. Остават моите песни.

И стиховете - мислите ми мои.

Да, тръгвам си. Ала не ми е лесно.

Но ето че поглъща ме пороят.

 

Отивам си. Смрачава се небето.

Но ето ги и розите цъфтящи -

които са изпълнили полето....

Целувам ви. Не ща да ме изпращат.

 

Отивам си. Воювал съм докрая.

Но вече се отказах от войните.

И вече съм се слял аз със безкрая.

И моят дом сега е сред звездите.

 

Прегръщам ви. И пак ще ви прегърна.

И ще забравите за вашите проблеми.

Отивам си. Но знайте - ще се върна -

когато вие се сетите за мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
  • Човек остава винаги жив, докато има кой да си спомня за него!!!
    Много добре казано!!!
    Поздрави!!!
  • "И стиховете - мислите ми мои." Поздрави!
  • Много, много хубав стих!
    ( старото куче ме ухили до ушите )

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...