Отивам си. Пред залеза немея.
И няма утре мене да ме има.
А птиците остават - за да пеят.
И пак ще дойде лято, а и зима.
Отивам си. Остават моите песни.
И стиховете - мислите ми мои.
Да, тръгвам си. Ала не ми е лесно.
Но ето че поглъща ме пороят.
Отивам си. Смрачава се небето.
Но ето ги и розите цъфтящи -
които са изпълнили полето....
Целувам ви. Не ща да ме изпращат.
Отивам си. Воювал съм докрая.
Но вече се отказах от войните.
И вече съм се слял аз със безкрая.
И моят дом сега е сред звездите.
Прегръщам ви. И пак ще ви прегърна.
И ще забравите за вашите проблеми.
Отивам си. Но знайте - ще се върна -
когато вие се сетите за мене.
© Стефан Янев Всички права запазени