stivi797 (Стефан Янев)
77 196
8.10.2013 г., 23:24 ч.

А птиците остават, за да пеят 

  Поезия
1186 0 4

Отивам си. Пред залеза немея.

И няма утре мене да ме има.

А птиците остават - за да пеят.

И пак ще дойде лято, а и зима.

 

Отивам си. Остават моите песни.

И стиховете - мислите ми мои.

Да, тръгвам си. Ала не ми е лесно.

Но ето че поглъща ме пороят.

 

Отивам си. Смрачава се небето.

Но ето ги и розите цъфтящи -

които са изпълнили полето....

Целувам ви. Не ща да ме изпращат.

 

Отивам си. Воювал съм докрая.

Но вече се отказах от войните.

И вече съм се слял аз със безкрая.

И моят дом сега е сред звездите.

 

Прегръщам ви. И пак ще ви прегърна.

И ще забравите за вашите проблеми.

Отивам си. Но знайте - ще се върна -

когато вие се сетите за мене.

© Стефан Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!
  • Човек остава винаги жив, докато има кой да си спомня за него!!!
    Много добре казано!!!
    Поздрави!!!
  • "И стиховете - мислите ми мои." Поздрави!
  • Много, много хубав стих!
    ( старото куче ме ухили до ушите )
Предложения
: ??:??