Oct 8, 2013, 11:24 PM  

А птиците остават, за да пеят 2011

  Poetry
1.6K 1 4

Отивам си. Пред залеза немея.

И няма утре мене да ме има.

А птиците остават - за да пеят.

И пак ще дойде лято, а и зима.

 

Отивам си. Остават моите песни.

И стиховете - мислите ми мои.

Да, тръгвам си. Ала не ми е лесно.

Но ето че поглъща ме пороят.

 

Отивам си. Смрачава се небето.

Но ето ги и розите цъфтящи -

които са изпълнили полето....

Целувам ви. Не ща да ме изпращат.

 

Отивам си. Воювал съм докрая.

Но вече се отказах от войните.

И вече съм се слял аз със безкрая.

И моят дом сега е сред звездите.

 

Прегръщам ви. И пак ще ви прегърна.

И ще забравите за вашите проблеми.

Отивам си. Но знайте - ще се върна -

когато вие се сетите за мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • Човек остава винаги жив, докато има кой да си спомня за него!!!
    Много добре казано!!!
    Поздрави!!!
  • "И стиховете - мислите ми мои." Поздрави!
  • Много, много хубав стих!
    ( старото куче ме ухили до ушите )

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...