А птиците остават, за да пеят
Отивам си. Пред залеза немея.
И няма утре мене да ме има.
А птиците остават - за да пеят.
И пак ще дойде лято, а и зима.
Отивам си. Остават моите песни.
И стиховете - мислите ми мои.
Да, тръгвам си. Ала не ми е лесно.
Но ето че поглъща ме пороят.
Отивам си. Смрачава се небето.
Но ето ги и розите цъфтящи -
които са изпълнили полето....
Целувам ви. Не ща да ме изпращат.
Отивам си. Воювал съм докрая.
Но вече се отказах от войните.
И вече съм се слял аз със безкрая.
И моят дом сега е сред звездите.
Прегръщам ви. И пак ще ви прегърна.
И ще забравите за вашите проблеми.
Отивам си. Но знайте - ще се върна -
когато вие се сетите за мене.
© Стефан Янев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми!
-
Човек остава винаги жив, докато има кой да си спомня за него!!!
Много добре казано!!!
Поздрави!!! -
"И стиховете - мислите ми мои." Поздрави!
-
Много, много хубав стих!
( старото куче ме ухили до ушите
)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
