21 мар. 2008 г., 15:39

А пуша с лявата ръка

2.1K 0 37
По принцип пуша с лявата ръка.
(за друго ляво - дума да не става)
Разумна денем. Любя се като жена,
а вечер като мъж се забавлявам.
Не спирам поглед ничий отведнъж.
Бедрата ми не се полюшват сластно.
Намирам приказка със всеки мъж.
На всеки виц се смея гръмогласно.
Шофирам бързо, даже изругавам.
(от мен на много хора им призлява)
Когато сбъркам, казвам "съжалявам",
ръката си поставила отляво.
А странно е, че все боли ме там и
си спомних... каза ми веднъж една
старица странна - че изисканите дами
са пушели все с лявата ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз пуша много. И ще опитам с лявата ръка. Стихотворението ми хареса.
  • много хубаво стихотворение
  • И със ръкавици...
  • Чудесно! дясната я ползвам за намиране...с лявата ви казвам Браво!
  • смея да твърдя, че Вие сте най-изисканата дама на този свят! аз съм израснала, подражавайки Ви!
    Благодаря ти Мая!!! Но..."Можеш да бъдеш вечно млад, ако живееш порядъчно, ядеш бавно, работиш умерено, спиш достатъчно и КРИЕШ възрастта си." Марк Твен
    Та за двайсетте години на миналия век май не трябваше да споменаваш. Все пак с много обич: Аз.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...