26 мар. 2010 г., 08:47

А Слънцето отказа да изгрее

958 1 21

А Слънцето отказа да изгрее,

оказа се чувствително към хората,

обрина се от техните проблеми,

разви алергия към завистта и злобата.

 

Отчаяно, безжизнено лежеше,

и смисълът му някъде се губеше,

с пречупени лъчи мълчеше,

да грее вече тъпо му се струваше.

 

Потъна в мрак земята и злорадите

се закълчотиха с вампирски стъпки,

играят страстно Танцът на забравата,

пронизани от низки тръпки.

 

И Бог разби с юмрук вратата му,

нахлу ядосан, разгневен, намръщен:

- Веднага ставай, всички те очакваме,

а ти лежиш заради пъпка вкъщи.

 

С какво са ти виновни птиците,

животните, цветята и децата,

за лошите защо не ме попита,

не могат да беснеят в светлината!”

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...