А Слънцето отказа да изгрее
А Слънцето отказа да изгрее,
оказа се чувствително към хората,
обрина се от техните проблеми,
разви алергия към завистта и злобата.
Отчаяно, безжизнено лежеше,
и смисълът му някъде се губеше,
с пречупени лъчи мълчеше,
да грее вече тъпо му се струваше.
Потъна в мрак земята и злорадите
се закълчотиха с вампирски стъпки,
играят страстно Танцът на забравата,
пронизани от низки тръпки.
И Бог разби с юмрук вратата му,
нахлу ядосан, разгневен, намръщен:
- Веднага ставай, всички те очакваме,
а ти лежиш заради пъпка вкъщи.
С какво са ти виновни птиците,
животните, цветята и децата,
за лошите защо не ме попита,
не могат да беснеят в светлината!”
© Ивон All rights reserved.
