8 мая 2009 г., 07:01

А сякаш трябваше...

973 0 1

 

 

Събуждам се пак в тъмнина,

а вчера сякаш бе светло...

Отново прилив - море от тъга,

а сякаш трябваше да е отлив...

 

Заспивам пак в самота,

а снощи сякаш тебе прегръщах...

Отново вали - дъжд от сълзи,

а сякаш трябваше слънце да грее...

 

Вървя някъде пак в празнота,

а вчера сякаш път пред мен виждах...

Отново залез на неразбрана мечта,

а сякаш трябваше да е изгрев...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...