8 мая 2009 г., 07:01

А сякаш трябваше...

971 0 1

 

 

Събуждам се пак в тъмнина,

а вчера сякаш бе светло...

Отново прилив - море от тъга,

а сякаш трябваше да е отлив...

 

Заспивам пак в самота,

а снощи сякаш тебе прегръщах...

Отново вали - дъжд от сълзи,

а сякаш трябваше слънце да грее...

 

Вървя някъде пак в празнота,

а вчера сякаш път пред мен виждах...

Отново залез на неразбрана мечта,

а сякаш трябваше да е изгрев...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...