Събуждам се пак в тъмнина,
а вчера сякаш бе светло...
Отново прилив - море от тъга,
а сякаш трябваше да е отлив...
Заспивам пак в самота,
а снощи сякаш тебе прегръщах...
Отново вали - дъжд от сълзи,
а сякаш трябваше слънце да грее...
Вървя някъде пак в празнота,
а вчера сякаш път пред мен виждах...
Отново залез на неразбрана мечта,
а сякаш трябваше да е изгрев...
© Мария Стоянова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много!