Patrizzia (Надежда Ангелова)
2183 18513
17 июл. 2024 г., 20:44  

А съм дребничка всъщност, но само така ви изглежда 

  Поэзия » Философская
108 2 4

Тази моя надежда отде черпи своите сили?
С нея все сме бездомни и тъжни. Подвили нозе,
покрай чужди трапези. Посрещат ни уж сме им мили,
ала колкото даде, дваж толкова всеки ни взе.

 

Тази моята вяра все някак намира причина,
да загърби предателства болки и всякаква гмеж
и когато забият ни ножа и просто отминат,
тихо шепне ми: Тук съм и само посмей да се спреш!

 

Тази моя любов стиска в шепичка вяра, надежда,
преминава през всичко разпъната трижди дори...
А съм дребничка всъщност, но само така ви изглежда,
не сърце нося – жар - птица в моето тяло гори...

 

Затова обичта ми блести. Тя е просто такава,
 в непонятната същност на моята женска душа,
безразлични, обичащи... всеки по нещо оставя...
и се чудя понякога вас ли сега да теша?

 

https://youtu.be/05QDgeo69hM?si=K8eR3o5mN6WWLgZq

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??