А съм дребничка всъщност, но само така ви изглежда
Тази моя надежда отде черпи своите сили?
С нея все сме бездомни и тъжни. Подвили нозе,
покрай чужди трапези. Посрещат ни уж сме им мили,
ала колкото даде, дваж толкова всеки ни взе.
Тази моята вяра все някак намира причина,
да загърби предателства болки и всякаква гмеж
и когато забият ни ножа и просто отминат,
тихо шепне ми: Тук съм и само посмей да се спреш!
Тази моя любов стиска в шепичка вяра, надежда,
преминава през всичко разпъната трижди дори...
А съм дребничка всъщност, но само така ви изглежда,
не сърце нося – жар - птица в моето тяло гори...
Затова обичта ми блести. Тя е просто такава,
в непонятната същност на моята женска душа,
безразлични, обичащи... всеки по нещо оставя...
и се чудя понякога вас ли сега да теша?
https://youtu.be/05QDgeo69hM?si=K8eR3o5mN6WWLgZq
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
