10 апр. 2006 г., 00:02

А ти?

961 1 4

Защо ми е слънцето,
когато не мога да виждам.
A вятъра,
когато около мен са стени.
Зa kакво ми е болката,
когато към нея привикнах.
А ти?

Понякога липсва ми слънцето,
макар да ме парят горещи лъчи.
И липсва ми вятъра,
който в косите свисти.
А болка не липсва...
тя все там си стои.

Аз май вече знам,
че ни слънце, ни вятър, ни болка
или стени, или пространства безкрайни,
пред мен ще застанат и ще ме спрат да мечтая за тебе.
А ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едно Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...