Защо ми е слънцето,
когато не мога да виждам.
A вятъра,
когато около мен са стени.
Зa kакво ми е болката,
когато към нея привикнах.
А ти?
Понякога липсва ми слънцето,
макар да ме парят горещи лъчи.
И липсва ми вятъра,
който в косите свисти.
А болка не липсва...
тя все там си стои.
Аз май вече знам,
че ни слънце, ни вятър, ни болка
или стени, или пространства безкрайни,
пред мен ще застанат и ще ме спрат да мечтая за тебе.
А ти?
© Едно All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
