А ти мълчиш. Така ти е удобно....
И днес ми студено. И бездомно.
Сърцето ми - игла във зимен свят.
Опитвам безуспешно да си спомня,
как кръв и обич заедно туптят.
Изсъхнал залък как ли се преглъща?
Остатъци, трохи от любовта.
Домът ни не е дом, а просто къща,
разбита зее входната врата.
Със седем ключа пак да я заключа,
висяща панта, спомен за обков,
ехидно скърцат, казват да се уча,
клошар да съм. Без дом и без любов.
А ти мълчиш. Така ти е удобно.
Душа и куче. Къщичка, синджир.
Не мога аз така. Мерси, подобно!
Политам. Изгрев съм. А ти надир.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Благодаря!
