Запомни ли моретата, когато
се бесеха на своите вълни.
И писъците ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата,
провлаченото ехо самота...
и всяка дума, търсеща разплата -
изказана, но нивга не била.
Запомни ли как бавното безсилие
удави се във твоето пристанище,
където всички кораби са спомени,
с обесени по мачтите си зрелища ...