А ти не говори
1.6K
0
29
Запомни ли моретата, когато
се бесеха на своите вълни.
И писъците ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата,
провлаченото ехо самота...
и всяка дума, търсеща разплата -
изказана, но нивга не била.
Запомни ли как бавното безсилие
удави се във твоето пристанище,
където всички кораби са спомени,
с обесени по мачтите си зрелища
на хладни, уморени оправдания
от устните, които ме обичаха
и вместо страст, секунда за обичане...
очи... които жадно разсъбличаха.
И дълго този спомен ми горчи...
С безкрайни многоточия се боря.
А ти не говори... Мълчи, мълчи...
Не знаеш... колко искам да съм твоя.
се бесеха на своите вълни.
И писъците ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата,
провлаченото ехо самота...
и всяка дума, търсеща разплата -
изказана, но нивга не била.
Запомни ли как бавното безсилие
удави се във твоето пристанище,
където всички кораби са спомени,
с обесени по мачтите си зрелища
на хладни, уморени оправдания
от устните, които ме обичаха
и вместо страст, секунда за обичане...
очи... които жадно разсъбличаха.
И дълго този спомен ми горчи...
С безкрайни многоточия се боря.
А ти не говори... Мълчи, мълчи...
Не знаеш... колко искам да съм твоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
