Тъжно ще ми бъде, щом отново пред теб застана аз.

Тъжни ще са първите минути и първият ни един час...

Ще се вълнувам може би, ще треперя цялата

и гласът ми явно ще трепти.

След това ще се отпусна - отново ще бъда АЗ.

В искрени разкази ще се впусна, а ти ще ме слушаш в захлас.

Ала вината в мен ще проличи, не бих могла да скрия...

Ще ме издадат двете ми очи и истината пред тебе ще разкрият.

Че и теб, но и друг обичам вече, желая го, ценя го и таз вина ми пречи.

Ще ми пречи, както някога да бъда - непринудена, спокойна, тиха...

Не бих се чувствала достойно и какви ли хора биха...?

Ще ми бъде хубаво - признавам! Ала как сърцето си на две да разделя?

С тебе не успяхме, но аз не съжалявам...

Ще ми бъде хубаво, "че се видяхме", ала толкоз - за деня.

В душата ми е ТОЙ и там остава, а ТИ си ми от лявата страна!