Завивам те със себе си. В прегръдка.
Докосвам се със твоите ръце.
Отпивам те на бавни глътки
но жаждата не може да се спре.
И нощите остават безутешни
очите – уморени от сълзи,
ах, колко силно те усещам
а вместо да е щастие – боли.
Но нека, нека да е писано
решено е във тебе да остана,
понякога любов ще си измисляме
във ъглите на празните си стаи, ...