А ти завиваш ли се с мен в съня си?...
Завивам те със себе си. В прегръдка.
Докосвам се със твоите ръце.
Отпивам те на бавни глътки
но жаждата не може да се спре.
И нощите остават безутешни
очите – уморени от сълзи,
ах, колко силно те усещам
а вместо да е щастие – боли.
Но нека, нека да е писано
решено е във тебе да остана,
понякога любов ще си измисляме
във ъглите на празните си стаи,
къдете са измрели пеперудите
и паяци плетат в душите ни
от спомените сладки на заблудата,
че можехме докрай да се обичаме.
А ти завиваш ли се с мен в съня си,
докосваш ли се с моите ръце,
целуваш ли тъй жадните ми устни
без дъх, до спиращо сърце?...
Danny Diester
22.10.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
