18 дек. 2013 г., 22:12

А трябваше да ме обичаш

912 0 1

А трябваше да ме обичаш
със цялата си нежност,
но сега си тръгваш
и оставаш безнадеждност.

Оставаш тъжни часове,
тъжни мигове и дни
и едно страдащо сърце -
то няма да се промени.

То винаги ще те обича
със същите истински искри,
даже на глупаво да заприлича,
даже и да изгори!

Но ще го обичаш ли и ти?
 Защото в сърцето ми ще има нежност,
даже утре тайно да умре,
то обича до безбрежност
и така му е добре...

Само твоите очи ми трябват
моите радости са там
във тях светлите мечти изгряват
аз и тях ще ти ги дам...

Но ти къде си? Днес къде си?
Обляна си във своите сълзи,
скрита зад театралните завеси
докато се моля пак да дойдеш ти!

 Но те няма, а дните не чакат,
и аз пак се моля, пак се надявам.
Трябва да знаеш, ще те обичам
докато ангелите съществуват,
докато хората бленуват,
докато живея, докато дишам
аз ще те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...