А трябваше да ме обичаш
със цялата си нежност,
но сега си тръгваш
и оставаш безнадеждност.
Оставаш тъжни часове,
тъжни мигове и дни
и едно страдащо сърце -
то няма да се промени.
То винаги ще те обича
със същите истински искри,
даже на глупаво да заприлича,
даже и да изгори!
Но ще го обичаш ли и ти?
Защото в сърцето ми ще има нежност,
даже утре тайно да умре,
то обича до безбрежност
и така му е добре...
Само твоите очи ми трябват
моите радости са там
във тях светлите мечти изгряват
аз и тях ще ти ги дам...
Но ти къде си? Днес къде си?
Обляна си във своите сълзи,
скрита зад театралните завеси
докато се моля пак да дойдеш ти!
Но те няма, а дните не чакат,
и аз пак се моля, пак се надявам.
Трябва да знаеш, ще те обичам
докато ангелите съществуват,
докато хората бленуват,
докато живея, докато дишам
аз ще те обичам!
© Илия Кузев Всички права запазени