4 нояб. 2020 г., 02:07

...а трънчетата са ми талисмани... 

  Поэзия
352 3 9

Стъблото ми огъвахте злорадо,

сълзеше от почуда и печал.

Пречупихте невинното и младо

цветче, всемира що ви бе послал.

 

Поднесе ви спонтанно изненада,

нечуван порив бе го завладял.

Възкръсна за живот на барикада,

в размирното – последен оцелял.

 

А трънчетата са ми талисмани,

раздират мекотата на дланта,

посегнала за кой ли път да хване

натясно хлабината на плътта.

 

 

© Светличка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Почитания, Мария, подсъзнателно си усетила колко близка чувствам тази роза.🌹
  • Бях пропуснала това интересно стихотворение! Радвам се, че днес попаднах на него! Поздравявам те, Светличка!💕
  • Твоите коментари са винаги толкова индивидуални и интересни, благодаря ти от сърце, Иржи!🌹
  • Мнозина обожават също трънливите цветя- кактусите, розите, а има едно "Христов венец", който е само с дръжки, обсипани с бодли и тук там дребни цветчета и листенца...Но и той си има почитатели и го смятат за талисман!
  • Лирическата ми живинка е цвете с трънчета.☺ Благодаря ти, мило момиче!
  • Уж светулка, а боцка
    Много ми хареса!
  • Дени, Георги! Благодаря, че се отбихте и ме уважихте.
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Хубаво е , Светулке
Предложения
: ??:??