...а трънчетата са ми талисмани...
Стъблото ми огъвахте злорадо,
сълзеше от почуда и печал.
Пречупихте невинното и младо
цветче, всемира що ви бе послал.
Поднесе ви спонтанно изненада,
нечуван порив бе го завладял.
Възкръсна за живот на барикада,
в размирното – последен оцелял.
А трънчетата са ми талисмани,
раздират мекотата на дланта,
посегнала за кой ли път да хване
натясно хлабината на плътта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
