Стъблото ми огъвахте злорадо,
сълзеше от почуда и печал.
Пречупихте невинното и младо
цветче, всемира що ви бе послал.
Поднесе ви спонтанно изненада,
нечуван порив бе го завладял.
Възкръсна за живот на барикада,
в размирното – последен оцелял.
А трънчетата са ми талисмани,
раздират мекотата на дланта,
посегнала за кой ли път да хване
натясно хлабината на плътта.