А търся Бог...
На лицето ти искам да извая
с устни розови лунички.
С веждите ти аз ще поиграя.
После с мигли, скули и брадичка.
От приказките усмивката ще взема
на заспала в очакване принцеса.
От спомените за прекрасната Елена
ще потърся устните къде са.
И на тях с любов ще очертая
две пътеки, водещи до теб.
Под веждите ти, вече зная -
две очи, и в тях един човек.
Две трапчинки - две желания
ще изпълня с толкова любов...
И в тези женски очертания
намирам Дявола.
А търся Бог...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Мишев Все права защищены
