Р.Чакърова 

...А В ДЕНЯ, В КОЙТО ТИ СЕ ИЗГУБИ, 
   стана страшен, вселенски потоп... 
   Хукна вятър разрошен, разлюбен, 
   запрепуска във бесен галоп... 

   Пита мен, пита всички по пътя, 
   замотА се сред стари комини 
   и издигна цунами от локвите 
   чак до края на мачтите сини -

   запотъваха кораби в изгрева 
   и лъчите красяха самотни 
   малки острови в близкото минало, 
   а ръждата запъпли по котвите... 

   Чу се крясък от близкия кошер -
   някой беше разсипал меда...
   (За пчелите вещае на лошо, 
   за чакАлите - значи следа...)

   В магазинчето три носорога
   на тезгяха въртяха барбут 
   и споделиха стари тревоги 
   по предишен душевен банкрут. 

   Аз ги гледах... И чаках реда си. 
   Онзи вятър съвсем пощуря... 
   И мечти с изгладнели стомаси 
   хищно шепнеха: "...Значи... Умря???... "

   Отче наш, Ти прости алчността им! 
   Те не знаят, че аз Те намерих. 
   Даже птиците още не знаят, 
   че се връщам от Тайна Вечеря... 

Лондон 04/07/2016 '  05:12