21 мар. 2020 г., 03:18

А в прах превръща се калта 

  Поэзия » Философская
1261 6 9

Дали си тръгна зимата?

Навярно. Може би…

Ръцете ни изстинаха.

Сърцата? Не... Дали?

 

Сърцата ни човешките

във ритъм див туптят

между страха и грешките

да си проправят път.

 

Окаляхме душите си

и нищо не ни трогва.

Под ценности съмнителни

светът е кална локва.

 

Пълзейки през годините

забравихме едно:

Че мънички прашинки сме

по дланите на Бог.

 

Щом плесне като на шега

и  мрак ще ни погълне.

А в прах превръща се калта,

сълзите щом изсъхнат.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??